Нарушена функция на щитовидната жлеза
Нарушената функция на щитовидната жлеза е често срещана причина за трудности при зачеване. Много жени обаче дори не подозират за връзката между ендокринните заболявания и липсата на така желаната бременност. Д-р Емил Начев, специалист в областта, ни дава основна информация, която трябва да знаем, ако се сблъскаме с подобен проблем.
Д-р Начев е ендокринолог, има и специалности по вътрешни болести и болести на обмяната на веществата.
Какво представлява щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза е ендокринен орган, разположен в предната част на шията. Състои се основно от два дяла (ляв и десен), съединени с истмус (провлак).Понякога от провлака изхожда малък пирамиден дял. В щитовидната жлеза се произвеждат основно хормоните: Т4 (тетрайодтиронин), в по-малки количества Т3 (трийодтиронин) и калцитонин. Те участват в регулацията на базалната обмяна на организма, в растежа и развитието, в развитието на нервната система, във функцията на сърцето, чернодробната функция, калциево-фосфорната обмяна и др.
Какво представляват понижената и повишената функция на щитовидната жлеза?
Понижената функция (хипотиреоидизъм) е състояние на понижено производство на тиреоидни хормони. Може да се раздели на първичен хипотиреоидизъм, когато заболяването е на самата щитовидна жлеза (най-често автоимунен тиреоидит, постоперативен, пострадиационен и др.), и вторичен, когато заболяването е на ниво най-често на хипофизната жлеза, която регулира хормоналната продукция.
Обратното състояние е тиреотоксикоза. При нея има високи нива на тиреоидни хормони в циркулацията. Тя може да се дължи на повишено производство на тиреоидни хормони (хипертиреоидизъм – най-често автоимунно тиреоидно заболяване, автономна секреция при аденоми на щитовината жлеза) или на деструктивен процес в щитовидната жлеза (тиреотоксикоза без хипертиреоидизъм – най-често при подостър тиреоидит, следродов тиреоидит). Лечение с йодсъдържащи медикаменти (Амиодарон) може да причини тиреотоксикоза (по-рядко хипотиреоидизъм) по различни механизми. Има и други редки състояния на високи нива на тиреоидни хормони, като тиреотропином, синдром на резистентност към тиреоидните хормони.
Клиничните симптоми са разнообразни и зависят от степента на хипотиреоидизма, съответно тиреотоксикозата, както и от конкретното заболяване, водещо до тях.
Как се диагностицира заболяването?
Диагнозата се базира на клиничната картина, хормонални, имунологични изследвания, ехография на щитовидната жлеза, понякога радиоизотопни методи (радиойодкаптация, сцинтиграфия), тънкоиглена пункционна биопсия.
Кои симптоми трябва да насочат жените да се консултират със специалист?
Симптомите за хипотиреоидизъм са: забавяне на мисловната дейност, сънливост, адинамия, наддаване на тегло, отоци, забавена чревна перисталтика, менструални нарушения при жените, трудно понасяне на студа, брадикардия и др.
Сиптомите на тиреотоксикоза са: тахикардия, редукция на тегло, изпотяване, разстройство, нервност, мускулна слабост и др.
Какви трябва да са нивата на TSH, когато се планува бременност?
Най-общо желателни са под 2,5 мМЕ/л. Зависи обаче от конкретното заболяване. Например при тиреотоксикоза е възможно под долната граница на нормата, но при нормални периферни тиреоидни хормони, при вторичен хипотиреоидизъм ТСХ не е критерий за адекватно лечение. За всяко състояние е необходим индивидуален подход.
Продължава ли лечението по време на бременността?
Зависи от заболяването и вида на лечението. При хипотиреоидизъм дозата на левотироксина най-често се увеличава поради повишените нужди от тиреоидни хормони по време на бременността. При хипертиреоидизъм, който не е излекуван преди бременността, дозата на тиреостатика най-често се намалява или приложението му се спира под стриктен контрол, вкл. при някои състояния и на плода (тахикардия).
Трябва ли всички бременни жени да преминат скрининг за хипотиреоидизъм?
Моето лично мнение е да, но препоръките са за скрининиг на определени групи бременни (с анамнеза за тиреоидно заболяване, фамилно обременени с такова заболяване, клинични данни за тиреоидно заболяване, възраст над 30 години, трудно забременяване и др.).
Тиреоидит на Хашимото – какво трябва да знаем?
Това е генетично автоимунно тиреоидно заболяване. Честотата му е много висока – при проучване на д-р А. Шинков и сътр. в българска популация 24% от жените са с позитивни антитела. По-често се изявява при жени. Представлява лимфоцитарно възпаление на щитовидната жлеза с производство на антитела, насочени към ензима тиреопероксидаза, тиреоглобулина, рецептора за тиреотропин. Като следствие може да се наруши функцията на щитовидната жлеза. Нарушената функция по-често е хипотиреоидизъм, а по-рядко – хипертиреоидизъм. Функцията на жлезата може да е нормална – еутиреоидно състояние, което не налага лечение. Диагнозата се поставя с хормонален анализ, имунологичен анализ, ехография и по-рядко с други методи.
Какво показва статистиката? Увеличава ли се броят на пациентите с подобни проблеми?
Броят на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза се увеличава. Не може да се прецени дали това е реално увеличение, или се дължи на значително по-добрите диагностични възможности спрямо миналото.
Препоръчвате ли промени в начина на живот – спорт, хранене, отказ от вредни навици?
Начинът на живот има значение, но не решаващо. Намаляването на стреса има благоприятен ефект. Във фаза на нарушена функция трябва да се спазва определен режим до овладяване на състоянието. Важен е приемът на йод. Необходимо е да се консумира йодирана, според българския стандарт, готварска сол. Тютюнопушенето има негативно влияние, особено при тиреоид-асоциирана офталмопатия.
Leave a reply